[Жул]

Прибера ли се, веднага отивам да го гледам. Леко съм скептичен към подобни филми, защото твърде пригаждат внушенията си към популярния вкус. Най-малко печалбата го изисква. Ще му дам шанс обаче, защото изглежда като изключение
Когато си говорим за осъзната реалност, мога да препоръчам "Двери на възприятието" - книгата на Хъксли. Върви с отличен рецептурник и солидна доза философстване.
Поздрави

[ivo]

Забелязах някои доста сериозни несъответствия с фактите, но предполагам е било умишлено, защото без тях сюжета щеше да стане още по-сложен.
Като цяло за мен филма е една идея над средното ниво.

[majormistake]

Я дай примери, Иво - тъкмо да стане дискусия

И маркирайте спойлерите в бял цвят, например.

[ivo]

Ето примери. Не можах да преценя кое е спойлер, затова всичко е в бяло

1. Идеята да упоиш жертвата с нещо, за да започне да сънува.
Всяко упойващо вещество вкарва човек в състояние на дълбок сън. Само дето дълбокия сън не е сън, ами си е спане.
Сънуването може да протече само във REM sleep, което няма как да стане с упойващи вещества. Което на практика значи, че всички замесени трябва да заспят по естествен начин, включително и жертвата. И то така, че времето в което са в REM sleep да съвпадне - на практика ми се струва невъзможно.

Още повече, че ако сънуването е лек сън, както си е, тогава и проблема с умирането в него щеше да отпадне.

2. Самият начин по който внушават мисълта не би проработил в реалният живот. Подсъзнанието не е нещо, в което можеш да набиеш разни убеждения с чука. Подсъзнанието действа със символи, и ако трябваше да бъде реалистично, сънят който проектираха трябваше метафорично да намекне на жертвата да се откаже от компанията на баща си.
... и после да стискат палци подсъзнанието на жертвата да разбере метафората.

Просто ако се запитаме... колко често ни се случва да сънуваме нещо, да го изтълкуваме буквално и да си променим поведението в следствие от това. Само суеверен човек би го направил това.

Пример за това как действа метафората - ако се вживееш във филма, можеш да решиш, че хората наистина могат да влизат в чужди сънища и да внушават разни неща на другите.
Но шансът да се уплашиш, че точно Леонардо ди Каприо ще ти влезе в съня е нулев.

3. Даже и всичко това да беше проработило, една мисъл не означава нищо. През главата ни постоянно минават всякакви мисли. Въпросът е по кои действаме, и по кои - не. Идеята че някои идеи били заразни... окей, обаче заразните идеи са тези, които се пренасят от уста на уста. Като все повече хора я подкрепят, те се захранват един друг, и идеята процъфтява.

В случая обаче е извадено от контекста. Във филма става дума за подсъзнанието на един-единствен човек, и пак трябва да разчитаме, че жертвата има разни психични отклонения и ще се вманиачи по тази мисъл.

И да, това че има емоция в сценария, който са измислили е добра идея. Като изключим, че всяка емоция, която сме имали в съня си, се изпарява когато се събудим.

Даже и да стигнем до там, че и това да беше проработило, сина нямаше с толкова спокоен тон да каже нещо от сорта на "Реших да следвам своя път". Щеше да има доста емоция, и да си проличи.

4. Това отива малко към психичните способности, които се водят недоказауеми. Но идва въпросът кои мисли са твои и кои не са. И целият филм се държи все едно има мисли, които са си лично твои, и има мисли които са напълно чужди. Докато всъщност ние постоянно си прехвърляме мисли един на друг.



Това ми дойде по спомен, ако седна да го гледам само за му търся гафовете, предполагам че и още ще намеря.

[majormistake]

Абе, с повечето неща нещо не съм съгласен, обаче след точно 7 минути излизам в отпуска, та ще пиша от вкъщи тия дни

[Thai]

Честито Майоре, от 7 мин вече си в отпуска

[psyhopat]

Значи доколко тия неща са противоречие с фактите е малко спорно.
За първата точка не съм 100% наясно как се произнася науката (която за тия точно неща още е доста назад и има мегдан за проучване), но мисля че си прав според това, което съм чувал и аз. Обаче, след като се приема за даденост, че няколко човека могат да се вържат към сървъра и да цъкат мултиплейър на сън ... за "фактологически" неточности от такъв тип е неуместно да се говори
Все пак става дума за чисто фантастичен сюжет. Един приятел като гледа Деърдевил се чудеше как може някакъв второразреден адвокат да поддържа такова жилище (един вид го отчита като луфт в сюжета), а в същото време се смазваше от кеф как сляп човек бие лошите все едно е дъ уан от матрицата...

А пък точки 2-4 имат толкова общо с понятието "факт", колкото и самият филм. При положение, че тия неща далеч не са проучени как и колко и какво изобщо работят, за факти не може да се говори, поне не и толкова конкретно. Това са си тълкувания (as usually), а още повече - с поне 2 от споменатите неща от 100% личен опит не съм съгласен, въпреки че ги формулираш така категорично.



Иначе в последно време доста добри филми изгледах, та ми се беше качила бая летвата и въпреки това ми се видя доста добре направен филма (като филм), хареса ми.

[ivo]

А пък точки 2-4 имат толкова общо с понятието "факт", колкото и самият филм. При положение, че тия неща далеч не са проучени как и колко и какво изобщо работят, за факти не може да се говори, поне не и толкова конкретно. Това са си тълкувания (as usually), а още повече - с поне 2 от споменатите неща от 100% личен опит не съм съгласен, въпреки че ги формулираш така категорично.

за 2 и 3 - никой не знае тези неща как работят. Хората обаче имат доста добри познания за това как и кога не работят.

Най-простия пример - книги за самоусъвършенстване. Книгите, в които има кратки вдъхновителни истории влияят много по-добре на хората, от книги, в които има просто съвети. Историята винаги дава някакъв съвет, но въздейства по-добре от това директно да тръгнеш да "съветваш" човека. Защо? Защото когато човек прочете историята, съвета изниква в главата на читателя като собствена мисъл. На мен ми се струва логично.

Тка или иначе, фактът е, че статистически метафорите действат по-добре от директна команда, каквато правят в съня. Продажбите на книги го показват. Вече какво е метафора... никой не може да ти го определи еднозначно, но директния подход е по-слаб.


От моя опит - сънищата не са ми влияели толкова сериозно на поведението. Ако имаш такава компания, и сънуваш баща ти, който ти казва "не трябваше да се замесваш", ще я отебеш ли?

Иначе ще ми е интересно да кажеш някой пример от твоя опит.

4 си е напълно до интерпретация - няма спор

[psyhopat]

Еми на мен 2 конкретни неща ми направиха впечатление.
Най-вече това:

И да, това че има емоция в сценария, който са измислили е добра идея. Като изключим, че всяка емоция, която сме имали в съня си, се изпарява когато се събудим.

Конкретно няма да разкажа сън, защото не обичам да ги разказвам. Но..
Като човек, който сънува абсолютно всяка нощ, почти винаги адски истински сънища (повечето ги помня поне до обяд без да го целя нарочно; някои ги помня с години, и досега) мога да кажа, че не всяка, но се е случвало достатъчно пъти емоцията породена и изпитана в съня да остане поне за известно време, ако не и за повече. Не се изпаряват винаги ей така (не че не се случва). Не мога да кажа до каква степен ми влияе на поведението (най-вероятно - не особено значимо), но със сигурност не е и да се "изпарява". А щом не се, все някакво влияние ще има. Особено що се отнася до тия, дето се помнят по бая време (някои са ми буквално от 6-7 годишен).

И другото е със заразните идеи.

Даже и всичко това да беше проработило, една мисъл не означава нищо. През главата ни постоянно минават всякакви мисли. Въпросът е по кои действаме, и по кои - не. Идеята че някои идеи били заразни... окей, обаче заразните идеи са тези, които се пренасят от уста на уста. Като все повече хора я подкрепят, те се захранват един друг, и идеята процъфтява.

На мен поне дотук ми се струва, че всъщност те са тези по които действаме, по това ги разбираш. И не е нужно да следват схемата, която си дал, не ми се вижда логично, а и някакси не ми се потвърждава като се връщам назад.

Иначе съм леко скептичен и относно твърдението, че се знае кое как не работи, но може за повечето случаи и така да е.

[ivo]

Еми на мен 2 конкретни неща ми направиха впечатление.
Най-вече това:

Конкретно няма да разкажа сън, защото не обичам да ги разказвам. Но..
Като човек, който сънува абсолютно всяка нощ, почти винаги адски истински сънища (повечето ги помня поне до обяд без да го целя нарочно; някои ги помня с години, и досега) мога да кажа, че не всяка, но се е случвало достатъчно пъти емоцията породена и изпитана в съня да остане поне за известно време, ако не и за повече. Не се изпаряват винаги ей така (не че не се случва). Не мога да кажа до каква степен ми влияе на поведението (най-вероятно - не особено значимо), но със сигурност не е и да се "изпарява". А щом не се, все някакво влияние ще има. Особено що се отнася до тия, дето се помнят по бая време (някои са ми буквално от 6-7 годишен).

Аха, аз изглежда съм пълно дърво, понеже отебавам в момента, в който се събудя. И мислех че всички така правят. Което обяснява защо през цялото време се чудех каква е логиката във филма.
Добре, тук съм се изказал неподготвен.

И другото е със заразните идеи.

На мен поне дотук ми се струва, че всъщност те са тези по които действаме, по това ги разбираш. И не е нужно да следват схемата, която си дал, не ми се вижда логично, а и някакси не ми се потвърждава като се връщам назад.

Така де, но екипа отговарят единствено за пускането на идеята. Не могат да управялват последствията и реакцията на човека - т.е. дали ще го зарази, и какво ще стане след това.
А от филма оставам с впечатлението, че цялата работа с генезиса е точна наука и резултата е гарантиран.

Експериментирал съм доста с тези неща, и общо взето когато внушаваш нещо на някого, един път става, друг път не, и никога не знаеш какъв точно ще е ефекта, и какво точно го е причинило. Само виждаш промяна. Колкото пъти съм си поставял за цел точно определен ефект, толкова пъти не се е получавало. И общо взето хората, които познавам и се занимават с това, споделят същите резултати.
Обаче ако се представи човешкия ум по тоя начин - като нещо непредвидимо, няма да има филм.